Имунотерапията при солидните тумори, навлезе широко в лечението на онкологичните пациенти през последните 5 години и промени както прогнозата на тези пациенти - удължи живота им, а в някой случай дори доведе до излекуване. В обществото имунотерапията се възприема като препарати, водещи до увеличаване на имунитета. Съвременните лекарствени продукти, които онколозите наричат имунотерапия, всъщност модулират имунният отговор, като го насочват специфично към туморните клетки като се блокират контролни процеси, подтискащи дейността на Т-клетките срещу туморните клетки. Към момента противотуморната имунотерапия е представена от продукти, които подтискат определени рецептори по туморните и имунните клетки (напр. PD-1, PD-L1, CTLA-4), като така се постига по-мощен противотуморен имунен отговор срещу раковите клетки. Тези лекарствени продукти се наричат инхибитори на контролни точки или придобилото гражданственост и употреба в практиката - имунни чек-пойнт инхибитори. Не всички солидни тумори са имуногенни или се повлияват от имунната система, затова не при всички видове рак имунотерапията се прилага, но сред тези, при които имаме добри резултати са кожният рак (малигнен меланом), някой видова рак на белите дробове, на пикочния мехур, при туморите на глава и шия, на бъбрека, хормонално-нечувствителен рак на гърдата и други. Имунотерапия, която на този етап се прилага само като венозни вливания, се понася леко от пациентите, няма обичайните странични ефекти както при химиотерапия и затова и качеството на живот на пациентите на имунотерапия не се влошава, както понякога това се случва при лечение с химиотерапия. Все пак има, трябва да се има предвид, имунотерапията имунологична лекарствена токсичност от тези лекарствени продукти, която се проявява като автоимунни патологични състояния – колити, пулмонити, хипер- и хипотиреоидити, диабет и др. за които лекарствените онколози трябва да бъдат внимателни и да изследват насочено своите пациенти. Лечението с имунни чек-пойнт инхибитори бързо навлезе в онкологията, която до този момент беше доминирана предимно от химиотирапията. Клиницистите бяха сякаш неподготвени за това мощно навлизане на качествено ново лечение основано на имунологични механизми, още повече че ролята на имунотерапията и имунологичните реакции не бяха обект на обучението на специалистите по лекарствено лечение (медицинска онкология).